Проектът “Организационно развитие за по-добра подкрепа на наркозависими младежи” се финансира в рамките на Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г.”

EEA_Grants_logo
www.ngogrants.com

В III-ия ден на семинара, организиран от сдружение „Отвори очи“, „Психосоциална рехабилитация и духовно обгрижване на наркозависими и техните близки“. отец Василий Шаган разказа са опита си (своя личен и на енорията, която ръководи) в социалното дело. Отецът наблегна върху историческия факт, че усилията да обгрижват хора в неравностойно социално положение на християните, посещаващи храм „Свети Никола“ във Варна, не са нито от вчера, нито от няколко години. Широка дейност са развивали енорийските свещеници още отпреди 1945 г. Отец Василий се позова на стара документация, която е открил в архива на храма, в която тогавашният свещеник се отчита в тази област на митрополита си от онова време.

След като сподели за множество трудности, които са срещнали в тази област, отец Василий подчерта, че до голяма степен те се дължат на техните усилия да се занимават с всеки от нуждаещите се лично и поотделно, вместо като „с група бедстващи“. Според християнския светоглед, подчерта отецът, ние не сме призовани да жертваме част от притежанията си, ами цялостно и сами себе си да посветим в служението на Бога и ближните, да предложим себе си „като жива жертва“, според думите на св. ап. Павел, което е предизвикателство не само към нашето търпение, но въобще към егоизма ни. Шаган се позова на думите на Спасителя „Милост искам, а не жертви“. Той акцентира върху факта, че това е именно автентичният християнски и православен подход в социалното дело, при който личност споделя своя живот и себе си с друга личност, а не се разглежда човекът като индивид, като функция на дадена социална група, затова и усилията не бива да са към „подпомагане на групата“, както развива социалното си дело и изпълнява своите социални ангажименти държавата.

Шаган подчерта, че новозаветния библейски и светоотечески модел изисква активно участие на епископа, свещениците, дяконите, в този ред и възраждането на дяконското служение в Църквата не само като „нисш свещенически чин по пътя към презвитерското ръкоположение“ или само като начин да се обогати богослужението, чрез участието в него и на дякон, а и в автентичното му предназначение, според кн. Деяния на св. Апостоли – организиране на социалното служение сред християните. Отец Василий напомни и че Древната Църква е можела да разичта в това служение също тъй и на т. нар. дякониси, които са обгрижвали и наставлявали предимно жените в Църквата и са участвали в социално служение сред тях. Той настоя и на ролята на самите християни в благотворителността и сподели някои трудности в усилията си да ги мотивира.

Бисер Божков

Богословът от Софийския университет и сътрудник към Център за религиозни изследвания и консултации „Св. св. Кирил и Методий“ в София Бисер Божков подчерта ролята на социалния работник в рехабилитацията и ресоциализацията на наркозависимите. Според него, лечението и връщането в обществото на такива хора, трябва да бъде съпътствано и от социална и правна помощ включително, в каквато посока са и неговите научни изследвания на проблема.

Божков, паралелно с това, разви и своя личен богословски възглед за социалната мисия на Църквата. Той настоя, че социалното дело трябва да бъде преимуществено в сферата на държавните и обществени ангажименти, а не на църковните. Като пример посочи Русия, където държавната власт активно подпомага и обезпечава църковните инициативи и същевременно следва ясно изразен социален ангажимент, както и Румъния, в която социалната християнска дейност се обезпечава от мрежа околоцърковни фондации. Бисер изказа и смелата теза, че римокатолическата църква е „отпаднала от благодатното си състояние на църква“ и е изгубила своята мистичност, защото се била отдала твърде много на социална активност като църква. На това възразиха мнозина от участниците в семинара, както и последвалия го на трибуната лектор свещ. Василий Шаган, който изрази неувереност в това, че е именно тази е причината „римокатолицизмът да изгуби своята мистичност“, като подчерта, че  едно от вътрешните движения в неговите граници (ораторианците на св. Фелип Нери), поставило си като цел социалната мисия, е възродило в огромна степен вярата в Църквата през Средновековието и дало името на т. нар. оратории по библейски и общохристиянски теми и сюжети.

Бисер разказа за опита на терапевтичната общност в Русия, ръководена от психиатъра и нарколог йером. Анатолий Берестов по задочни свои впечатления от двете книги на о. Анатолий, преведени на български език, както и за преките си наблюдения от работата в ПЦДОН „Свети Боян Енравота“ във Варна… Обучителят не засегна сръбския опит в това направление, който е много различен от споменатите два – функциониращите къщи от комунален тип за рехабилитация в терапевтични общности на наркозависими около манастира „Ковил“ край Нови Сад, за сметка на това ни сподели, по аналогия, част методите на лечение на наркозависими в манастирска среда на Света гора, Атон, за които е чувал.