Всичко започна случайно

1999: Майката на наркозависимия Младен е насочена от случайно срещнат младеж (сега свещеник) във Варна към отец Георги Фотакиев, който по това време (и до днес) служи в храм „Свети Цар Борис-Михаил”, в кв. Аспарухово. Тя отива при отец Георги с надежда той да помогне на нея и сина й.

Отец Георги откликва на молбата на непознатата жена и отива с нея в дома й за да се срещне с нейния син. До този момент той няма никакъв опит в общуването и подпомагането на наркозависими. След тази среща започва да обгрижва духовно Младен, срещайки се, беседвайки с него и наставлявайки го. Още помощ идва и от миряни от енорията. В резултат от получените грижи, в Младен се заражда мотивация за промяна и за водене на литургичен живот (присъствие на службите, молитви, покаяние, изповед, причастие), а с тях идва и изцелението и преобразяването.

Този случай повлича след себе си и други подобни.

Започна случайно, не умишлено, нито пък съм бил упълномощен от някого. Но който е отишъл при Христос, всеки е бил изцеляван.

До срещата ми с Младен не бях срещал наркоман. За наркозависимите знаех не повече от това, което пишеха вестниците. В първия момент се поколебах да последвам жената, но се престраших. Домът им не приличаше на нормално място, този човек беше опоскал всичко – изнасял, продавал, купувал дрога. Бяха останали само няколко легла и вехти мебели, които никой не би взел и даром. Момчето на леглото така се мъчеше и извиваше от болка, а в очите му имаше такъв ужас от неизвестността, че когато ми поиска цигара, за пръв път съжалих, че не пуша, за да му дам.

Звънна ми мой приятел. Разказа ми за едно момче. Казали му, че съм щял да го прибера, защото съм бил много добър човек. Викам му: чакай бе, откъде-накъде!? Вика – с наркотици се занимава. Питам: какво общо имам аз с това? Не знам, казва, просто знам, че си добър и няма да го оставиш. След това дойде един мой съученик. Иска ми 15 лева да отиде в Карвуна в специализираното отделение за алкохолици и наркомани. Дадох му, изпратих го с този първия, Младен, да го придружи. Той от 6 месеца беше чист. Не издържа там момчето, полудял, изтрепал народа и го изписаха. Върна се и почнахме и с него. Оттам дойде едно друго момче. Баба му ходила на врачка. Тя казала, че не може да помогне. Викам й: като е толкова голяма врачка, що не може? Щото бесовете бесове не гонят. И случайно мина оттук, поговорихме. Той беше третият. И оттам се заредиха всякакви екземпляри. Господ си избира сам на кого какви дарби да даде и аз не съм знаел, че ще се занимавам с такива хора.

Грижим се за инвалиди – казва той. – Пратих веднъж един наркоман в онкологичното отделение да гледа раково болен и да видиш как влезе в бърза и устойчива ремисия. Защото видя какво е животът, какво значи скръб и страдание.

Отец Георги Фотакиев

1999 – 2004: При отец Георги в храм „Свети Цар Борис” идват младежи от цялата страна, чули за чудните резултати от неговата намеса в живота на гореспоменатите наркозависими. Някои от тях са достатъчно мотивирани за да пренебрегнат липсата на всякакви условия за пребиваване и да останат да живеят в двора на храма, за да получат възможност за промяна и спасение. Други са настанявани по домовете на енориаши и в дома на отец Георги. Трети- в сградата на неделното училищи при храма.
Започва да се изостря нуждата от сграда, в която да бъдат настанени и денонощно обгрижвани идващите наркозависими, търсещи помощта на свещениците при храм „Свети Цар Борис”.

2004: Отец Георги се обръща за помощ към Негово Високопреосвещенство Варненския и Великопреславски митрополит д-р Кирил и го моли за финансиране в продължение на една година, за да се основе и организира центъра и да се събере екип. Митрополотът му възлага задача да изготви и предложи бюджет. Годишният бюджет, който е изготвен, е одобрен и приет. Митрополит Кирил нарежда варненските храмове последователно да финансират начинанието. Пръв превежда пари отец Серафим (бившият протосингел) от манастира „Св.св. Константин и Елена”, след това храм „Св. Петка”, Катедрален храм „Свето Успение Богородично” и други храмове в града.

Екипът се сформира и посещава обучение в „Есенен университет по зависимостите”. Огромна помощ, включително и финансова, оказва тогава и фондация „Покров Богородичен”. От фондацията организират обучение за работа в екип и два обучителни семинара по милосърдната дейност от православна гледна точка с голяма продължителност. Създава се „малък екип”, който работи творчески по въпросите на вътрешния ред и правилниците на центъра.  Взаимствани са доста от идеите и практиките на йеромонах Анатолий Берестов при уточняването на организацията и насоките за практическо функциониране. За патрон на ПЦДОН е избран св. княз Боян Енравота – първомъченик български.

1 Ноември 2004: Проектът за изграждане на Православен Център за Духовно Обгрижване на Наркозависими стартира. Първоначално центърът се помещава в едно помещение, предназначено за неделно училище. Много бързо се събират желаещи за лечение. Екипът се състои от 6-ма отговорници, един старши-отговорник, счетоводител, домакин и катехизатор, като ръководител на програмата е отец Георги.

Септември 2005: Отец Михаил (Милен Манев) е назначен със заповед от Митрополит Кирил за административен директор. Той поема ангажимента за търсенето на финансиране и представителството на ПЦДОН пред институциите. Благодарение на умелото общуване на отец Михаил с държавните власти, както и с нестопанския сектор (в т.ч. фондациите), се постигат добри резултати в направленията на финансите, връзките с обществеността и администрацията на центъра.

В сградата на неделното училище се помещаваха пет зависими и един отговорник, който контролираше средата и взаимоотношенията на зависимите с другите хора. Сградата нямаше баня и тоалетна. Всъщност, тя се състоеше само от спалня, столова, място за събеседване и място за среща с родителите. Обгрижваните се къпеха два пъти седмично. Ако е лято- на обществените душове на плажа, а през останалото време използвахме банята на едно предприятие. Тоалетната беше на двора. Условията за момчетата не бяха комфортни, но те не търсеха условия на живот, а начин да спасят душите си.

Но когато едно дело е по Божията воля, Бог праща в нужното време нужните хора. Възрастна дама от София ни дари 10 000 лв. за да можем да построим баня, тоалетна, кухня и малък офис. Започнахме да строим, но парите свършиха още на грубия строеж. Средства не достигаха и за заплати на отговорниците. И понеже не знаехме какво да правим, се събрахме на молитва, за да измолим помощ от нашия Спасител да довършим това дело, ако на Него Му е угодно.

На другия ден в храма влезе един обикновен човек на външен вид и попита с какво може да помогне на центъра. Показахме му недовършената сграда и му казахме, че имаме необходимост от строителни материали, за да довършим строежа. Говорихме с него около час. Оказа се, че работи в строителния бизнес и ще ни осигури материалите. На другия ден дойдоха два камиона с хора, материали и техника.

Този скромен човек, пратен ни от Бога, бе собственик на голяма строителна фирма. Не само донесоха материали, но и за една седмица всичко от пода до окачения таван беше готово и изглеждаше нереално красиво. Тогава разбрах, че когато Бог дарява, Той дава в пълнота всичко, от което човек има необходимост. Независимо от това дали дарява зрение на слепородения или напълно очиства прокажени от болестта им, дали изцелява прегърбената жена напълно от недъга й или помага за довършването на сграда, Той прави това за наше спасение и Негова прослава.

Отец Михаил Манев

2007: Завършва ремонтната дейност на неделното училище, с която се обособява сграда, отговаряща на нуждите на центъра. В новооткрития център могат да бъдат настанени 8 човека.

Февруари 2009: Излиза съдебната регистрация на Сдружение Отвори очи, като по този начин ПЦДОН „Свети Боян Енравота“ преминава под юрисдикцията на новосформираната организация.

2010: Открит е Дневен център към ПЦДОН, в който се осъществява програмата за ресоциализация (Модул 2).

нагоре