Проектът “Организационно развитие за по-добра подкрепа на наркозависими младежи” се финансира в рамките на Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г.”

В ден I-ви от семиинара „Психосоциална рехабилитация и духовно обгрижване на наркозависими и техните близки“ гост-лектор беше философът Елмира Нешева от националниия център по наркомании. Тя сподели много от непознатите страни и ефекти от употребата наркотични вещества, както на традиционните, така и на „новите дроги“.

В непринуден разговор Елмира разказа и за митовете относно „безопасната марихуана“. Засегнахме и някои допиращи се теми между философията и богословието, относно ценности, личност, общество…

Казвам се Елмира Нешева и работя в НЦН (Националния център за наркомании) вече осем години. Работата ми е предимно в областта на превенцията и намаляване на здравните и социални вреди от употребата на наркотици… Да, бях критична към този популярен мит за безобидността в употребата на марихуаната. Тя води до сериозна зависимост, още повече, когато говорим за интензивна употреба от млади и подрастващи хора. Трябва да бъдем, като участници в този дебат, водещ се понастоящем в обществото, много ясни и прецизни в посланията, които отправяме към младите хора.

Да, марихуаната може да бъде употребявана с медицинска цел, да, това може да се прилага, когато конвенционалните методи на лечение не помагат, но този факт не бива да се ползва като оправдание за злоупотреба с марихуана от младежите. Един млад организъм, който тепърва расте и укрепва, не се е още формирал напълно, може да бъде сериозно увреден вследствие от употребата на марихуана. Говорим за респираторни заболявания, сърдечни проблеми, за увреждане на конгнитивните способности, краткосрочната памет, ако има генетична обремененост пък, съдава се риск и от други психиатрични заболявания, включително да се развие шизофрения. Затова трябва да се ясни и точни в говоренето по темата, да бъдем отговорни. Става ли въпрос за медицинска употреба, е важно да уточним „къде, кога и как“, да не оставяме нещата непрецизирани, не бива да смесваме медицинската употреба с тази за забавление… Марихуаната може да бъде много опасна и в съвсем краткосрочна перспектива. Мит е, че е сравнително безобидна. Наблюдава се засилване на текущото настроение, когато се употребява. Ако сме в приятно и приповдигнато настроение, в една хубава компания, това настроение ще се засили.  Когато човек обаче е унил, изпитва чувство на самота, изоставеност, употребата на марихуана, особено в такъв момент и от млад човек, ще засили това настроение до такава степен, че да се стигне до сериозна депресия, стига се понякога и до предприемане на опити за самоубийство…

Можем да добавим като проблем към това безотговорно рекламиране на „безопасната“ марихуана и факта, че нямаме ясна картина на случващото се в обществото в момента. Отчетите, които изпращаме, когато се отчитаме за работата си пред ЕС по европейските програми, дават нереалистично позитивни оценки на общото състояние в обществото ни, може би, както казвате, това е с цел усвояване на възможно най-много средства – отчетите трябва да показват максимална успеваемост на програмите, финансирани от ЕС. Аз не мога да се ангажирам с подобно становище обаче… Но в крайните квартали на София например се струпва един рисков контингент, една общност с почти никакви хигиенни навици, с високо ниво на криминализация, децата там употребяват и наркотици, при това със знанието на собствените си родители, но ние формираме отношението си към надигащите се проблеми, за съжаление, въз основа на това, което достига до нас като информация от медиите, много преди институциите да анализират ситуациите и фактите. Нямаме и не търсим реална оценка на това, което се случва…

От НЦН предприехме някои действия. Възложили сме на сдружение „Деца и юноши“ до края на април месец тази година да направят и да ни го предоставят едно картографиране на тази рискова общност, поне за територията на гр. София, за да се сдобием с ясна представа за това, което се случва и да знаем какви услуги да предложим да бъдат предоставени на групата, да се изгради стратегия…

По повод участието си в този семинар, организиран от църковна организация, каквато се явява ПЦДОН „Свети Боян Енравота“ и сдружението „Отвори очи“, като философ бих наблегнала на отсъствието или на съвсем слабото, маргинално присъствие в нашето общество на религията. Според мен и това е част от проблема. Религията създава морални и духовни ценности в общността, а и личностно формира такива, не само на ниво обществен морал, у младите хора. Обществото стана твърде „модерно“, забързано и консуматорско.  И най-страшното е, че нормите като „добро-зло“, „правилно-грешно“ бяха размити. Липсата на границите, на духовността, въобще отсъствието сякаш изцяло на вътрешен свят, е свързана и с този бум на употреба на наркотици, пък и въобще на много от проблемите в обществото. Злоупотребата с наркотични вещества не е изолиран проблем и не можем да се борим с него, като с такъв…

Жажда за един външен израз на благополучие, себеосъществяването на базата на материалистичните ценности, жажда да се сдобием с финансови средства, с цел да си купим неща, някои от които едва ли някога въобще ще употребим… Всичко това показва липсата на вътрешен поглед, желание да избягаш от себе си, както и да избягаш от човека до теб, използвайки тези неща. А без тази духовност, живеейки индивидуалистично, себично и само с материалистичен светоглед, ние не можем да изградим нито взаимоотношения, нито истинско общество… Не, не е нито неофашизъм, нито посткомунизъм, когато Църквата говори за „обществено здраве“, както и за вредите, които материалистичната идеологизация в отношенията носи със своите „свръхценности“ на радикален плурализъм и релативизъм. В това отношение Църквата може да получи изключително широка подкрепа от онези членове на нашето общество, които все още имат очи за тези проблеми.

dr.who

Leave a Comment