Проектът “Организационно развитие за по-добра подкрепа на наркозависими младежи” се финансира в рамките на Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г.”

През първия и втория ден на семинара, заедно с отец Георги Фотакиев, като лектор и обучител, психологът и консултант от НЦН Красимир Иванов ни запозна с проблемите на семейните взаимоотношения, които водят често със себе си поява на зависимо поведение у подрастващите. Красимир говори за границите на личността, за функциите и ролите в семейната среда, за появяващата се често дисфункционалност и нездрава взаимозаменяемост, за бащинството, за ролята на майката и за възпитанието.

Малко повече за себе си и за своята работа Красимир Иванов ни разказа в края на семинара:

  • Красимире, ти си втори наш гост и обучител в този семинар от Националния център по наркомании (НЦН)…
  • Да, в първата част на семинара участва и г-жа Елмира Нешева
  • На какво дължим вашия засилен интерес лично от вас, а и от НЦН като институция?
  • НЦН се стреми да помага за развитието на програми в областта на психо-социалната рехабилитация на зависими в посока към това те да отговарят на т. нар. „добри практики” във връзка с наредба 8 от Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите и стремежа на ПЦДОН „Свети Боян Енравота” да отговори на тези изисквания. В личен план мога да споделя, че начинът на работа в Православния център за духовно обгрижване на наркозависими във Варна представлява за мен голям интерес, без разбира се да пренебрегвам други методи и опит. Стремя се самия аз да се развивам в това направление от доста време, за да бъда полезен на подобни програми, за да могат те от своя страна пък да са в синхрон с други доказани с течение на времето практики.
  • Кои например?
  • Например психо-социалната рехабилитация на зависимите и техните близки в т. нар. метод на терапевтична общност.
  • Вече повече от година вие работите с нас. Виждате ли ползата от работата си?
  • За мен лично или за вашия център?
  • И за теб, и за центъра, пък и като представител на НЦН. А и взаимно. Бях попаднал преди време на информация в медиите, според която НЦН е пред закриване от правителството, поради бюджетни проблеми… Но вие малко или повече представлявате една институция тук, а ние, ако не бъркам, за пръв път получаваме от държавата във ваше лице една сериозна и методична помощ.
  • Е, аз не съм получил от НЦН задача да дойда тук, но заедно с това и моето, и на Елмира Нешева посещение имат подкрепата на НЦН, а и въобще моята работа с вас от една година насам. Мога да кажа смело, че обогатяването ни е взаимно, та нима всички ние не се учим като хора, докато сме живи?! Обогатява се и НЦН като институция, защото сърцето на програмата на ПЦДОН е християнството и то точно православното християнство, това неминуемо се отразява на дискусиите ни в НЦН, това нас с колегите и ни докосва по един чисто човешки начин. Така израстваме и като хора, и като институции.
  • Аз пък лично ще споделя, като човек, работещ в ПЦДОН, колко съм ви благодарен, че успях да се докосна до личността и опита на човек и специалист като Федон Калотеракис от терапевтичната общност „Кетея” в Гърция.
  • Разбира се. От НЦН организираме постоянно различни обучения и темите, които избираме, са в съответствие с нуждите и проблемите на работещите в тази област. Федон Калотеракис е един пример за това. Ние работим с множество професионалисти от чужбина.
  • Ще споделиш ли сега обаче и нещичко във връзка с това, което говорихме на семинара за взаимоотношенията в семейството, отношения родители-деца?
  • Нека да цитирам един друг участник в нашия семинар сега – отец Добромир Димитров, който каза, цитирайки от своя страна той пък, друг православен свещеник и богослов, че християнският подвиг през XXI век ще се състои в това да изградиш семейство. Много са рисковете в нашето общо, заедно с децата, израстване и развитие, но любовта може да бъде спойка, може да бъде основание за надежда… Конкретен проблем е с появата на зависимо поведение и с психоактивните вещества, които са навсякъде достъпни вече. Проблемът е, че родителите (разбира се, не всички сред тях), като част от реакцията си, се втурват да „спасяват” децата си. Но ние не можем да предотвратим всички беди, изправени на пътя на нашите деца, което пък от друга страна не означава да ги подкрепяме, ако се насочат към наркотиците. Според мене ролята ни е в това да осъзнаем нашите собствени граници и заедно с това да ги подкрепяме във взимането на правилните решения в автономност, в изграждане и възпитание на отговорност. А това, мисля си, е един съвсем различен поглед върху родителството, защото е свързано с ценности. Има много места, където можем да намерим помощ в тази посока в реалния живот, едно от тях е Църквата. Четох наскоро във вашия енорийски сайт на хр. „Св. Княз Борис” за някаква майка, която изпращала сина си в чужбина, консултирала се със специалисти и прочие, но в един чисто личен план тревожността оставала. Отишла при свещеника, който й предложил да се помолят заедно на Бога за нейния син… И както децата ни се изправят пред проблеми, с които трябва да се справят, така и ние, като родители си имаме своите. Виктор Франкъл казва, че животът е нещо, което непрестанно ни изправя пред въпроси, на които трябва да търсим отговорите. Може би, отговорите ги намираме именно във взаимодействието си с живота и ако загърбим неговата реалност, едва ли ще ги открием или ако ги откриваме, те няма да са толкова задоволителни за самите нас.
  • От общи приятели научих, че си записал богословие в Софийския Богословски фалкултет… Ние ли те вдъхновихме? И намираш ли в допирателните между богословието и психологията, що се касае до ученията на Православната Църква относно човека, света и Бога, някаква полза, като ги изследваш, в работата си като психолог?
  • Идеята ми да запиша богословие е стара, исках да го направя за себе си лично, не съм гонил някакви срокове. Но сред вас намерих подкрепа за това. За мене е важно да подчертая, че в това не съм усетил и натиск. Самата споделеност на тематиката ми даде усещане за подкрепа. Твърде нов и зелен съм в християнството, за да изказвам някакви задълбочени становища, но в рамките на този семинар и споделеното от отците, мога да споделя впечатления. Можеше да се очаква, че богословието и психологията ще се сблъскат на ниво концепции, но не се случи това, защото и самия семинар не беше построен върху противоречието като принцип, ами върху принципа на търсене на заедността.
  • Аз лично участвах в изготвянето на някои от изложенията и мога да те уверя, че тази заедност беше умишлено търсена, целенасочено… За мене голямо признание бе това, че някои твои колеги с въодушевление откликваха на казваното в богословска перспектива, струва ми се, че намерихме допирателните отчасти поне.
  • Не само за нас като психолози, за мене лично това бе полезно… Откакто го има човекът, той винаги се е вълнувал от Бога и Го е търсил, отделно от това се ражда Христос и това променя много нещата.
  • Да, това е история на взаимното търсене между Бог и човек, човешкото Боготърсачество и Божието откровение, Себеразкриване са в съдействие.
  • Така е, а колкото до идейния обмен между богословието и психологията, както и с колегите коментирахме, той оказва върху психологията огромно влияние. И не толкова в отмяната на някои психологични постулати, а най-вече с това, че дава едно различно разбиране относно човешката дълбочина, неговата широта, неговите съкровени търсения. И най-вече в границата – до къде съм аз, като психолог, до къде мога да съм полезен като психолог и къде идва ролята на приятеля или на свещеника, вярата чертае границите на човешката съкровеност.
  • Е, тогава можем ли да кажем, че богословието може да помогне в завръщането на психоанализата към част от корените й? В това, което съм чел от Фройд, Юнг, правило ми е впечатление, че те се интересуват и от антропология, от философия, от религия, докато съвременната психология сякаш това малко я интересува и залага повече на техниките и изглежда като някаква душевна анестезиология повече…
  • Да, може и така да се каже, наблюдава се една технизация…

dr.who

Leave a Comment